Feb 12, 2006, 2:02 PM

Сън

  Poetry
1.5K 0 4
Сън ли бе или мечта
денят във който ти се появи?
Кошмар ли бе или реалност,
когат сърцето мое умъртви?

Обича ли ме или просто се
нуждаеше да нараняваш?
Защо не е сърцето ми от камък,
та ден след ден любов във него сътворяваш.

Дали за да обичам теб съм аз родена
или от теб да бъда наранена?
Сън ли бе или реалност,
когато каза ми,че ме обичаш?
Болка ли изпитах или радост,
когато казах,че да страдаш се обричаш?

Отхвърлих те и пратих те в кошмара,
в който толкова години аз заради теб живях.
Патих и толкоз много страдах обаче оцелях.

Ще гледам аз напред и спирам да сънувам.
Ще бродя нощем из душата си навред и
може би да оцелееш ще бленувам и
своя път да продължиш напред.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...