Като призрак ще дойда в съня ти
да отнема всички кошмари,
там ще постеля бели воали
и всеки грях ще опростя.
Страх в очите ти намирам,
но няма да е дълго, знай.
На сърце омразата отмивам,
черното в бяло превръщам, знай.
Отнемам последния ти грях,
отнемам последния ти страх.
Дълбоко в мен катинар ще сложа,
дълбоко в мен всичко ще положа.
Всичко е картина изящна,
осеяна от ден и нощ,
да бъде ден или нощ ужасна,
пак ще съм във всеки следващ сън.
© Едмона Нейчева Всички права запазени