Сън
Ти се роди от мой бленуван сън,
за да се превърнеш в омайна реалност.
От теб вдишвам, както от планински въздух,
изтръпва тялото, както след глъдка вино.
Ти си частта, правеща ме цяла,
душата ми е в сладостен покой.
Ти си онази необяснима сила,
караща сърцето силно да тупти.
Душите ни отдавна са познали,
че един на друг принадлежим.
Сърцата ни - задушени и замрели от лъжи,
бият лудо в ритама на любовта.
Не ме събуждай, реалност моя!
Искам да играя тази дяволска игра.
Аз съм кукла на конци,
пленена, предала се на любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цветелина Тодорова Всички права запазени
