Сън
Ти се роди от мой бленуван сън,
за да се превърнеш в омайна реалност.
От теб вдишвам, както от планински въздух,
изтръпва тялото, както след глъдка вино.
Ти си частта, правеща ме цяла,
душата ми е в сладостен покой.
Ти си онази необяснима сила,
караща сърцето силно да тупти.
Душите ни отдавна са познали,
че един на друг принадлежим.
Сърцата ни - задушени и замрели от лъжи,
бият лудо в ритама на любовта.
Не ме събуждай, реалност моя!
Искам да играя тази дяволска игра.
Аз съм кукла на конци,
пленена, предала се на любовта.
© Цветелина Тодорова All rights reserved.
