28.02.2019 г., 8:10

Сън

902 0 0

Крилати бели коне посещават съня ми.

Силни, волни и диви.

За къде ли толкова бързат?

Развели във вечността свойте гриви.

 

По-бързи от вятъра, рият с копита.

Буйни и диви, всичко помитат.

Където тропнат, извори бликват.

Чаткат копитата – мълнии литват.

 

Дори златни юзди, жребците не траят.

Диви, крилати - в безкрая се губят.

Бели коне препускат в съня ми.

Като ангели бели в небесната шир.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...