28.02.2019 г., 8:10

Сън

906 0 0

Крилати бели коне посещават съня ми.

Силни, волни и диви.

За къде ли толкова бързат?

Развели във вечността свойте гриви.

 

По-бързи от вятъра, рият с копита.

Буйни и диви, всичко помитат.

Където тропнат, извори бликват.

Чаткат копитата – мълнии литват.

 

Дори златни юзди, жребците не траят.

Диви, крилати - в безкрая се губят.

Бели коне препускат в съня ми.

Като ангели бели в небесната шир.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...