Крилати бели коне посещават съня ми.
Силни, волни и диви.
За къде ли толкова бързат?
Развели във вечността свойте гриви.
По-бързи от вятъра, рият с копита.
Буйни и диви, всичко помитат.
Където тропнат, извори бликват.
Чаткат копитата – мълнии литват.
Дори златни юзди, жребците не траят.
Диви, крилати - в безкрая се губят.
Бели коне препускат в съня ми.
Като ангели бели в небесната шир.