Сън

28 февр. 2019 г., 08:10

Поэзия » Философская

716 0 0

Крилати бели коне посещават съня ми.

Силни, волни и диви.

За къде ли толкова бързат?

Развели във вечността свойте гриви.

По-бързи от вятъра, рият с копита.

Буйни и диви, всичко помитат.

Където тропнат, извори бликват.

Чаткат копитата – мълнии литват.

Дори златни юзди, жребците не траят.

Диви, крилати - в безкрая се губят.

Бели коне препускат в съня ми.

Като ангели бели в небесната шир.