anastasia73 (Анастасия)
30 101
3.12.2019 г., 22:14 ч.

Сън 

  Поезия » Друга
737 2 4

Вървях така нарамила снега

със формите му тленни по стъклата,

превръщах се във капка на брега,

попила в тежкия и мокър пясък.

 

Обръщах се назад и пак така,

със вълчия си нрав се устремявах

към най-дълбоката за мен река ... ...

потъвах, докато се доверявах!

 

Не ме е страх, по изгрев ще съм тук,

след дългото от някъде пътуване,

нарамила снега и този звук,

напомнящ ми, че още съществувам.

© Анастасия Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??