19.12.2019 г., 0:03

Сън

724 0 0

Сън

 

Ако ме затвориш в несбъднат сън

някъде във мрака,

знай, че аз пулсирам със всеки дъх

и пак и пак те чакам. 

 

Ако ме разминеш утре и стъпките ти

при друга обич спрат

и вече в теб ме няма.

Ще приседна вън на прага-

дори не знам какво ще чакам.

 

Ако в прегръдка-друга,

усмивка притаиш и щастие ти дава,

оставам същата любов за теб.

И пак наивно ще те почакам.

 

Ако следа във спомен се превърна-

остави ме нека прегоря,

като малко пламъче от обич

да се превърна в твоята душа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елеонора Крушева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...