Сън

Ако ме затвориш в несбъднат сън

някъде във мрака,

знай, че аз пулсирам със всеки дъх

и пак и пак те чакам. 

Ако ме разминеш утре и стъпките ти

при друга обич спрат

и вече в теб ме няма.

Ще приседна вън на прага-

дори не знам какво ще чакам.

Ако в прегръдка-друга,

усмивка притаиш и щастие ти дава,

оставам същата любов за теб.

И пак наивно ще те почакам.

Ако следа във спомен се превърна-

остави ме нека прегоря,

като малко пламъче от обич

да се превърна в твоята душа.