19 дек. 2019 г., 00:03

Сън

726 0 0

Сън

 

Ако ме затвориш в несбъднат сън

някъде във мрака,

знай, че аз пулсирам със всеки дъх

и пак и пак те чакам. 

 

Ако ме разминеш утре и стъпките ти

при друга обич спрат

и вече в теб ме няма.

Ще приседна вън на прага-

дори не знам какво ще чакам.

 

Ако в прегръдка-друга,

усмивка притаиш и щастие ти дава,

оставам същата любов за теб.

И пак наивно ще те почакам.

 

Ако следа във спомен се превърна-

остави ме нека прегоря,

като малко пламъче от обич

да се превърна в твоята душа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елеонора Крушева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...