8.08.2006 г., 11:07

Сън

825 0 0
Една червена роза за мен е блян небесен.
Любовта е просто една вълшебна песен.
Да намеря себе си е вече толкова далечно,
да те почувствам пак до мен, не ще да е и този ден...

През стъклото: един измислен свят,
Преди имаше и слънце, сега има само мрак.
Нощ и ден се сливат, както тъгата с поредната сълза.
Господ сякаш спи и чака да му се обади заранта.

Лек отблясък: "Я, падаща звезда?!"
Искрица надежда, че ще дочакам сутринта.
От умората затваряш лекичко очи
и ето, погледни, светлината от още хиляди очи...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тони Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...