8 ago 2006, 11:07

Сън 

  Poesía
668 0 0
Една червена роза за мен е блян небесен.
Любовта е просто една вълшебна песен.
Да намеря себе си е вече толкова далечно,
да те почувствам пак до мен, не ще да е и този ден...

През стъклото: един измислен свят,
Преди имаше и слънце, сега има само мрак.
Нощ и ден се сливат, както тъгата с поредната сълза.
Господ сякаш спи и чака да му се обади заранта.

Лек отблясък: "Я, падаща звезда?!"
Искрица надежда, че ще дочакам сутринта.
От умората затваряш лекичко очи
и ето, погледни, светлината от още хиляди очи...

© Тони Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??