Една червена роза за мен е блян небесен.
Любовта е просто една вълшебна песен.
Да намеря себе си е вече толкова далечно,
да те почувствам пак до мен, не ще да е и този ден...

През стъклото: един измислен свят,
Преди имаше и слънце, сега има само мрак.
Нощ и ден се сливат, както тъгата с поредната сълза.
Господ сякаш спи и чака да му се обади заранта.

Лек отблясък: "Я, падаща звезда?!"
Искрица надежда, че ще дочакам сутринта.
От умората затваряш лекичко очи
и ето, погледни, светлината от още хиляди очи...