Вървя сега по път безкраен,сама-
Наоколо вилнеят само мрак и тишина
Желания за грях и топлота
Се вплитат във венци от красота
Обращам се рязко-чувам вик,
Виждам твоя силует...но той изчезва след миг
Изведнаж отново ме стига тъга,
Тебе те няма и в душата ми е пустота
Не след дълго виждат те пак моите очи
И нещо в мен започва да кипи
Целувка нежна ти ми даряваш
И от мрака се ти открояваш ...