сън
Вървя сега по път безкраен,сама-
Наоколо вилнеят само мрак и тишина
Желания за грях и топлота
Се вплитат във венци от красота
Обращам се рязко-чувам вик,
Виждам твоя силует...но той изчезва след миг
Изведнаж отново ме стига тъга,
Тебе те няма и в душата ми е пустота
Не след дълго виждат те пак моите очи
И нещо в мен започва да кипи
Целувка нежна ти ми даряваш
И от мрака се ти открояваш
И сякаш в страстен танц се понасят нашите сърца
Любовта ни е сладка тъй както е сладък меда
В силна преградка ме уковаваш
С поглед детски ме пленяваш
На предела на щастието съм....
Но се сабуждам и виждам че било е само сън...
И пак започвам за теб да мечтая
Сънят да се сбъдне аз желая...!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Теодора Петкова Все права защищены
