сън

Aug 23, 2006, 12:52 PM

Poetry

600 0 2

Вървя сега по път безкраен,сама-

Наоколо вилнеят само мрак и тишина

Желания за грях и топлота

Се вплитат във венци от красота

Обращам се рязко-чувам вик,

Виждам твоя силует...но той изчезва след миг

Изведнаж отново ме стига тъга,

Тебе те няма и в душата ми е пустота

Не след дълго виждат те пак моите очи

И нещо в мен започва да кипи

Целувка нежна ти ми даряваш

И от мрака се ти открояваш

И сякаш в страстен танц се понасят нашите сърца

Любовта ни е сладка тъй както е сладък меда

В силна преградка ме уковаваш

С поглед детски ме пленяваш

На предела на щастието съм....

Но се сабуждам и виждам че било е само сън...

И пак започвам за теб да мечтая

Сънят да се сбъдне аз желая...!

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Dimi (Дими Фильова)

2006-08-23T21:32:07+03:00

Аз отново се хващам за грешките, но те развалят доброто впечатление от стиха, Теди, а ти искаш да го създадеш, нали!
кумеца (Румен Ченков)

2006-08-23T12:54:44+03:00

Теди, мракът и тишината не вилнеят. Поработи върху стихотворението.