15.05.2009 г., 5:48

Сън

873 0 1

Когато нещата се случват прекалено бързо,

не мога да уловя мига на възхода

и се превръщам в същото егоистично копеле,

което се страхувах да не бъда.

А в ума ми нищо не се променя,

нито желанията, които още ме изгарят.

Вече не зная какво да направя, за да задържа съвестта си

чиста, без да се забравя.

Заблуждавал ли съм се или мечтаех?

А може би наистина си била зад мен...

Не казвай, че не ме помниш,

престори се за миг, че си ме обичала.

Защото и животът ми не се променя,

вчера вече беше днес,

а сега живея в утре.

Някога имах ли те, или те измислих

като приказка за да остана буден.

Моля те, събуди ме...

тези сънища са твърде безсмислени,

вземи ме или си върви,

та поне веднъж да почувствам нещо,

макар и да боли истински.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стеси Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...