Когато нещата се случват прекалено бързо,

не мога да уловя мига на възхода

и се превръщам в същото егоистично копеле,

което се страхувах да не бъда.

А в ума ми нищо не се променя,

нито желанията, които още ме изгарят.

Вече не зная какво да направя, за да задържа съвестта си

чиста, без да се забравя.

Заблуждавал ли съм се или мечтаех?

А може би наистина си била зад мен...

Не казвай, че не ме помниш,

престори се за миг, че си ме обичала.

Защото и животът ми не се променя,

вчера вече беше днес,

а сега живея в утре.

Някога имах ли те, или те измислих

като приказка за да остана буден.

Моля те, събуди ме...

тези сънища са твърде безсмислени,

вземи ме или си върви,

та поне веднъж да почувствам нещо,

макар и да боли истински.