23.12.2006 г., 20:38

Сън

642 0 0

Погубвай с моите непрочетени писма
в зимната лъжа
тъгата във всяка нотка от самота.

Подкупи нощта,
за да бъде съпричастна в любовта.
Разкажи ми за деня,
за да се роди мечта в моята душа.

Слънцето изгря,
но нощта оцеля
под пелерина от цветя
осеяни със златна красота.

Скри се зад весела душа
и стъпка моята мечта
отречена от пагубната ми съдба
в прахта от светлина.

Покани дъжда,
за да се слея със сивота.
Спаси ме от съня,
че съществува любовта

Погубвай с маска от сребърна сълза
в пролетните цветя
любовта във всяка добрина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Слава Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...