Dec 23, 2006, 8:38 PM

Сън

  Poetry
641 0 0

Погубвай с моите непрочетени писма
в зимната лъжа
тъгата във всяка нотка от самота.

Подкупи нощта,
за да бъде съпричастна в любовта.
Разкажи ми за деня,
за да се роди мечта в моята душа.

Слънцето изгря,
но нощта оцеля
под пелерина от цветя
осеяни със златна красота.

Скри се зад весела душа
и стъпка моята мечта
отречена от пагубната ми съдба
в прахта от светлина.

Покани дъжда,
за да се слея със сивота.
Спаси ме от съня,
че съществува любовта

Погубвай с маска от сребърна сълза
в пролетните цветя
любовта във всяка добрина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Слава All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...