Погубвай с моите непрочетени писма
в зимната лъжа
тъгата във всяка нотка от самота.

Подкупи нощта,
за да бъде съпричастна в любовта.
Разкажи ми за деня,
за да се роди мечта в моята душа.

Слънцето изгря,
но нощта оцеля
под пелерина от цветя
осеяни със златна красота.

Скри се зад весела душа
и стъпка моята мечта
отречена от пагубната ми съдба
в прахта от светлина.

Покани дъжда,
за да се слея със сивота.
Спаси ме от съня,
че съществува любовта

Погубвай с маска от сребърна сълза
в пролетните цветя
любовта във всяка добрина.