23 dic 2006, 20:38

Сън

  Poesía
639 0 0

Погубвай с моите непрочетени писма
в зимната лъжа
тъгата във всяка нотка от самота.

Подкупи нощта,
за да бъде съпричастна в любовта.
Разкажи ми за деня,
за да се роди мечта в моята душа.

Слънцето изгря,
но нощта оцеля
под пелерина от цветя
осеяни със златна красота.

Скри се зад весела душа
и стъпка моята мечта
отречена от пагубната ми съдба
в прахта от светлина.

Покани дъжда,
за да се слея със сивота.
Спаси ме от съня,
че съществува любовта

Погубвай с маска от сребърна сълза
в пролетните цветя
любовта във всяка добрина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Слава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...