23 dic 2006, 20:38

Сън

  Poesía
644 0 0

Погубвай с моите непрочетени писма
в зимната лъжа
тъгата във всяка нотка от самота.

Подкупи нощта,
за да бъде съпричастна в любовта.
Разкажи ми за деня,
за да се роди мечта в моята душа.

Слънцето изгря,
но нощта оцеля
под пелерина от цветя
осеяни със златна красота.

Скри се зад весела душа
и стъпка моята мечта
отречена от пагубната ми съдба
в прахта от светлина.

Покани дъжда,
за да се слея със сивота.
Спаси ме от съня,
че съществува любовта

Погубвай с маска от сребърна сълза
в пролетните цветя
любовта във всяка добрина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Слава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...