17.08.2016 г., 23:22 ч.

Сън или мечта???? 

  Поезия » Любовна
377 0 2

Спи ми се 
така, че чак не искам да се будя.
Така, че чак не искам да те помня.
Така, че чак гласът ти да не чуя -
нахален спомен който да прогоня.

 

Живей ми се,
но нямам време да се радвам
на всеки празен поглед хвърлен.
Живея, но усещам, че пропадам
загърнат в мрака черен като въглен.

 

Иска ми се
да си пречистя душата на открито,
с въжето на врата да ритна стола.
След себе си да не оставя нищо скрито,
да пламне в мене огънят от злоба.

 

Умрял ли съм
докато вися и плавно се люлея,
докато гарвани кълват трупът ужасен.
Проклятие ме връща там, а днес лелея
да зърна ликът ти прекрасен.

 

© Joakim from the grave Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поздрави, винаги има смисъл да живееш, дори и загърнат в мрак.Смятам че всъщност точно това ни прави живи.
  • Винаги си струва да живееш. Не ти си сътворил живота си за да го отнемаш. Иначе е хубав стихът
Предложения
: ??:??