Сън или мечта????
Спи ми се
така, че чак не искам да се будя.
Така, че чак не искам да те помня.
Така, че чак гласът ти да не чуя -
нахален спомен който да прогоня.
Живей ми се,
но нямам време да се радвам
на всеки празен поглед хвърлен.
Живея, но усещам, че пропадам
загърнат в мрака черен като въглен.
Иска ми се
да си пречистя душата на открито,
с въжето на врата да ритна стола.
След себе си да не оставя нищо скрито,
да пламне в мене огънят от злоба.
Умрял ли съм
докато вися и плавно се люлея,
докато гарвани кълват трупът ужасен.
Проклятие ме връща там, а днес лелея
да зърна ликът ти прекрасен.
© Joakim from the grave All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Поздрави, винаги има смисъл да живееш, дори и загърнат в мрак.Смятам че всъщност точно това ни прави живи.
-
Винаги си струва да живееш. Не ти си сътворил живота си за да го отнемаш. Иначе е хубав стихът
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
