Постла небето красотата си,
в нощта звездите заблестяха,
тук в сърцето и душата ми,
звуци прелестни звучаха.
Там високо в небесата,
в името на хиляди звезди,
грееше с любов луната,
сякаш имаше лъчи.
Колко е красива само,
нашата галактика в нощта,
рисуваше и казваше:
- Te ammo,
художник със молив в ръка.
Всичко толкова прекрасно,
става само през нощта,
и само туй не ми е ясно,
сън или реалност е това?
© Иван Бодуров Всички права запазени