Постла небето красотата си,
в нощта звездите заблестяха,
тук в сърцето и душата ми,
звуци прелестни звучаха.
Там високо в небесата,
в името на хиляди звезди,
грееше с любов луната,
сякаш имаше лъчи.
Колко е красива само,
нашата галактика в нощта,
рисуваше и казваше:
- Te ammo,
художник със молив в ръка.
Всичко толкова прекрасно,
става само през нощта,
и само туй не ми е ясно,
сън или реалност е това?
© Иван Бодуров All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
