1.08.2017 г., 20:50

Сън наве

734 0 0

Пръстите ти галят моята коса.

Топлият ти глас ухото ми гали

с трепетни слова.

„Скъпа моя, единствена моя!

Ти си моята добра половина,

моята сродна душа.

Само кажи и свят красив,

за теб ще построя.

Или останал сам и без надежда,

безпощадно ще руша.

Чудо е когато има любов

и две топли очи да откликват

на любовния ти зов.

Толкова дълго те търсих.

Скъпа моя, единствена моя!”

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лиляна Стаматова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...