1.08.2017 г., 20:50

Сън наве

728 0 0

Пръстите ти галят моята коса.

Топлият ти глас ухото ми гали

с трепетни слова.

„Скъпа моя, единствена моя!

Ти си моята добра половина,

моята сродна душа.

Само кажи и свят красив,

за теб ще построя.

Или останал сам и без надежда,

безпощадно ще руша.

Чудо е когато има любов

и две топли очи да откликват

на любовния ти зов.

Толкова дълго те търсих.

Скъпа моя, единствена моя!”

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лиляна Стаматова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...