19.03.2013 г., 16:44

Сън не ме лови

986 0 1

Тайно при теб пристигам,

докосваш нежно моята ръка.

После след насладата си отивам

и дълго не мога да заспя.

 

През тялото ми преминават тръпки,

сякаш ръцете ти са по мен.

Дочувам леки стъпки,

настъпва новият ден.

 

Слънцето над хоризонта изгрява,

цяла нощ не можах да заспя.

Лек полъх знамената развява,

а аз на прозореца седя.

 

Уморена съм, много ми се спи,

но време е за училище да се приготвям.

На вратата заставаш ти,

отдавна станах и те очаквам...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пролетното момиче Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...