Сияеше в нощта
светулков Млечен път.
И слезе Любовта -
реална, в кръв и плът.
Докосна ме с ръка -
пречистващ лъч добър.
Струеше топлота
от погледа - лазур...
Отново бях дете -
невинен цъфнал цвят.
При мен в съня ми бе
реална - Любовта.
СВЕТЛИ ПРАЗНИЦИ!
© Вилдан Сефер Всички права запазени