"Сън с дъждовен край"

Ти ще бъдеш щастлива, когато 

самодивски огън в теб запламти... 

Ти ще бъдеш от мен нарисувана в злато,
когато жаравата под теб ще гори!

Ти ще бъдеш и огън, и дим - 

онази въздишка стаена, която

ни прави човеци, когато простим - 

болка невъзможно с друг споделена.

Ти ще бъдеш спокойна и красива, когато

ранена птица при теб отдалеч долети...

Ти ще бъдеш пречупено цвете полято - 

полято с много и чисти сълзи.

Ти ще бъдеш цялата в бяло - 

разцъфнала пролетно от глава до пети!

Ти ще бъдеш песента на щурчето запяло,

а жаравата под теб ще гори и гори...

Ще гори в теб до дъха ти последен,

нищо, че ще пари, боли и кърви...

На сърцето опит пореден - 

истина скрита между две прости лъжи.

Ти ще танцуваш върху жарава - 

боса, виновна, с разголена гръд,

а аз ще те чакам там, където слънцето изгрява

и с рози ще постеля твоя път...

Това ми разказа насън един непознат мъж!

Събудих се - по прозореца се стичаха 

само безмълвни капчици дъжд...

Дъжд... Непознат - 

грабеха от душата ми...

и оставяха само...

тръпки тревожни и порочен хлад.

21^-ви декември 2012