Сън си бил
и пила съм от светлите очи...
Да! Останали са в тях следи
от обич, която мълчи.
Тези ръце съм ги галила
и устните... познати са и те,
но сякаш в грях съм погазила
тез чисти чувства на дете.
Но помня те смътно, неясно
и по-блед и от ангел дори,
а демон от мене тъй бясно
в очите ти още гори...
А може би сън си бил, блян,
тиха, красива, ранена мечта
бе така нереален и прям...
и губех те все след нощта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Борислава Илиева Зашева Всички права запазени