3 сент. 2006 г., 13:57

Сън си бил 

  Поэзия
784 0 2
Сякаш виждала съм те преди
и пила съм от светлите очи...
Да! Останали са в тях следи
от обич, която мълчи.

Тези ръце съм ги галила
и устните... познати са и те,
но сякаш в грях съм погазила
тез чисти чувства на дете.

Но помня те смътно, неясно
и по-блед и от ангел дори,
а демон от мене тъй бясно
в очите ти още гори...

А може би сън си бил, блян,
тиха, красива, ранена мечта
бе така нереален и прям...
и губех те все след нощта...

© Борислава Илиева Зашева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??