3 sept 2006, 13:57

Сън си бил

  Poesía
1.1K 0 2
Сякаш виждала съм те преди
и пила съм от светлите очи...
Да! Останали са в тях следи
от обич, която мълчи.

Тези ръце съм ги галила
и устните... познати са и те,
но сякаш в грях съм погазила
тез чисти чувства на дете.

Но помня те смътно, неясно
и по-блед и от ангел дори,
а демон от мене тъй бясно
в очите ти още гори...

А може би сън си бил, блян,
тиха, красива, ранена мечта
бе така нереален и прям...
и губех те все след нощта...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Борислава Илиева Зашева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...