Сън сънувах...
Сън сънувах,
смущаващо реален,
кристално чист
и може би сакрален!
Сън сънувах,
тръпки ме побиха,
тия чувства, що изпитах,
духът забравил що е обич,
грубо, подло нагрубиха!
Сън сънувах,
страх ме хвана,
че няма вече да изпитам
любов убийствено желана!
Сън сънувах,
искрено заплаках!
От живота младостта си изревнувах,
че за истинска любов,
бавно да отмине чаках...
Сън сънувах,
молба отправих към небето
и къдриците си скубах,
неразбираща нещастието клето...
Сън сънувах
и крещях без сила,
без причина уж тъгувах,
но знаех - искам жаждата
за ласки от мен да съм отмила!
Тогава ти се появи,
не знаех кой си...
Теб докосвах,
но не виждах ти лицето...
като вещица те омагьосвах,
да намираш истинското в мен -
детето!
Наблюдавах те, желаех
целувка да открадна,
но доближавах ли се, знаех,
в бездна тъмна ще пропадна!
Сън сънувах
и от терзанието уморена,
отворих очите наводнени
и само горко се надявах
на сутринта да съм забравила
проблема!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теди Георгиева Всички права запазени
