vega666 (Младен Мисана)
1541 14265
12.09.2015 г., 22:46 ч.  

Сън в мъглата (на Йо) 

  Поезия » Любовна
1675 2 23

 

Сънувам те прегърнала ме нежно
на морски бряг, далеч от този свят.
Вълни с езици бели близват ни вълшебно.
Шептиш в ухото ми и чувствам се богат.

Защо те срещам в края на живота?
Така фатално, невиновно закъсня.
Почти достигнах изранен Голгота,
но оживявам в твоя детски смях.

Последно време - съдно, смъртоносно.
Прелитат вещици на злите си метли.
За мен си чудото до святост съдбоносно
и възвестено с първите петли.

Не ни е писано с тела да се познаем. -
Сгъстява капки сивата мъгла.
Два силуета сме. Ръка подай ми -
да помня вечно, че до мене си била.

© Младен Мисана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Апотеоз на платоничната любов! Прекрасно е!!!
    “ Не ни е съдено с тела да се познаем. -
    Сгъстява капки сивата мъгла.
    Два силуета сме. Ръка подай ми -
    да помня вечно, че до мене си била.”
  • Много, много е хубаво!
  • Два силуета сме. Ръка подай ми -
    да помня вечно, че до мене си била.

    Докосната длан с топлината си запечатва всичко и топлина, и страст и емоция. Браво Младен .Силно , красиво и много хубаво.
  • Как съм. Пропуснала ....Толкова време? Днес прочетох твоето мило стихотворение! Добре ни разказваш за патилата и ни докосваш сърцата
  • Благодаря ти, Латинка! Приятна вечер и хубава неделя!
  • Нежност!...

    Приятна вечер!
  • Благодаря на всички, които прочетоха, оцениха и коментираха този скромен текст! Желая ви здраве, попътни ветрове и нови творчески успехи!: M&M
  • Любов е, но от друго измерение,
    в което за материя не се говори.
    Съдбите се докосват без съмнение,
    без сянка от вина и дъх на горест...

    Аплодисменти за красотата и от мен!
  • Ако някога, някой ми посвети стих, искам да звучи по този начин, защото е много истинско! Изтръгнато е от най-дълбоката част на сърцето ти!

    "Почти достигнах изранен Голгота,
    но оживявам в твоя детски смях."

    По-истинско е дори от реалност! Поздравявам те, Младене и ти благодаря за удоволствието!
  • Да кажа, че съм възхитен от тази ти творба е малко, но не намирам по-силни думи, а финалът е апотеоз на "платоничната любов"!
    " Не ни е съдено с тела да се познаем. -
    Сгъстява капки сивата мъгла.
    Два силуета сме. Ръка подай ми -
    да помня вечно, че до мене си била."

    Чудесен си тук, Младене, поздравявам те от все сърце!!!
  • Нежно и въздействащо...За любов никога не е късно! Поздравления!
  • Един голям Поздрав!
  • РАЗВЪЛНУВА МЕ КРАСИВИЯ ТИ СТИХ. ПОЗДРАВ!
  • Интимно, мило, чародейно!
  • Сънищата,това е еманацията на нашите неосъществени съкровения.Те идват независимо и въпреки нас.В тях сме "силуети" но безумно откровени.Написаното бе удоволствие за мен.Поздравления!
  • "Не ни е съдено с тела да се познаем. -
    Сгъстява капки сивата мъгла.
    Два силуета сме. Ръка подай ми -
    да помня вечно, че до мене си била."

    Любим момент, страхотен финал!
    Красота! Благодаря за насладата!
  • Много нежно и любвеобилно, Младене!Това е един образец на любовна поезия!Радвам се да го оценя по най-добрия начин!Поздравления!
  • Красиво...
  • Много красиво..., нежно и тъжно..., а мъглата е копнеж, силна метафора...!!!
    "Сгъстява капки сивата мъгла.
    Два силуета сме. Ръка подай ми -
    да помня вечно, че до мене си била."
  • "Не ни е съдено с тела да се познаем"
    Нищо. Важно е да обичаш. Поздрав!
  • Хубаво е! Поздрав!
  • Красива образност в която се преплитат
    вечността и любовта.Въздействаща е любовната
    ти поезия, Младене!Пожелавам ти успех!
  • Безупречен класически стих - опровергаващ мнението ти за "закостенелите" и отмиращи класически форми.

    Обичай, Мисана, не е късно, щом се раждат подобни изповеди...
Предложения
: ??:??