Като пролет е. В мен и навън.
Вече никакъв сняг не ме плаши!
Да - сънувам един топъл сън
и го пълня във празните чаши!
Аз съм някаква сънна върба,
а пък ти си един ръбест орех...
И не зная какво ни събра,
та стените във мене съборих.
Да - животът все още е сън
и сънувам във нищото всичко...
А е някаква пролет навън,
любовта ми е шарена птичка!
© Рада Димова Всички права запазени