Сън за любов
Не вървя по пътеки безверие,
не отварям познати врати,
за да срещна лица начумерени
и да видя, че страст не лети.
Не познавам ненужни канони,
нямам вяра на диви игри,
не обичам в просторни салони
от бенгалски огньове искри.
Не летя и със прелетни птици,
всяко утре започва от днес,
не по схеми и показни скици
определям последната чест.
Имам време за всичко, и нищо,
но не стигам нечакан обрат,
не смъртта е порядъчно пищна,
само алчните гинат от глад.
Аз вървя по пътеки безвремие
към пореден, неясен финал
и дори да сгреша, не ми дреме,
щом животът прогнил съм разбрал.
Не стоя и с размекнати пръсти,
в мен животът е някак суров,
не за себе си аз се прекръствам,
щом животът е сън за любов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Станчев Всички права запазени
