Сън за майчина ласка
Стоеше на прага с тъжни очи
поглеждаше някой да дойде...
да протегне ръка, да я приюти
и сърцето й детско да задържи.
Сърцето й беше крехко стъкло
поплакваше тихо във своето легло
щом нощем заспеше, с мечтите насън
политаше в своя си свят, в звезден звън.
Той идваше... толкова цветен, красив
и правеше тъжния миг за нея, щастлив.
Той идваше... сън, сбъднат сън в тишината
и разпукваше всяка нощ самотата.
Катя от малка, оставена в дом
жадуваше майчина ласка, подслон
и в нощите, щом мракът извие снага
сънуваше тази ласка от топла ръка.
От майчина длан така подарена
този сън я изпълваше, с надежда стаена
че някой ден ще се сбъдне...
и ще бъде с ново семейство дарена.
В утро окъпано в слънчев екстаз
на прага лъчите изгряха завчас
и силует на млада, красива жена
протягаше с грижа към Катя ръка.
И днес нейното крехко сърце
ликуваше с радост, открило небе
избърса ръката сълзите солени,
две длани преплетени стояха сплотени.
© Деница Петрова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Петрова Всички права запазени
