Сън за теб
Сънувах сън... Във него любовта
със болката ми стара се прегърна.
Онази, тъй познатата, в нощта
спомените в истина превърна.
Може би от минал бе живот,
/спомних си обетите що давах/.
В манастир май беше и в монах
влюбих се. Сърцето си оставих.
В килията... далече от света,
/но близка за любов греховна/
там факелно в ръцете му горях
и клех се във очите му, съдбовно...
че ден ще дойде истински, без плен
/и никой няма да ни заклеймява/.
Грехът во век от Бог ще е простен,
кошмарът ни завинаги забравен.
И молех се, там нейде в вечността
да стана аз единствено избрана.
Не болка, не измама, а съдба -
клетвена любов. Сърце за двама.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
