Сън за забрава
Всеки ден е начало на нещо.
Не прилича на път, а на гара.
И мъглата е млечна. Отсреща -
ококорени в мене два фара.
Всяка стъпка на сляпо е плаха.
Между тебе и мен - само суша,
а страхът ми е кон - ще го яхна,
със надежда, че той ще ме слуша.
Всяка вечер е стара познайница.
С нея няма какво да си кажем
и заспивам до тъмната граница -
като бебе, без спомени даже...
Всеки дъх се пързаля и пада,
като в улей за капки живот.
Моят сън е дълбок, за награда -
да забравя... че нямам любов.
Не прилича на път, а на гара.
И мъглата е млечна. Отсреща -
ококорени в мене два фара.
Всяка стъпка на сляпо е плаха.
Между тебе и мен - само суша,
а страхът ми е кон - ще го яхна,
със надежда, че той ще ме слуша.
Всяка вечер е стара познайница.
С нея няма какво да си кажем
и заспивам до тъмната граница -
като бебе, без спомени даже...
Всеки дъх се пързаля и пада,
като в улей за капки живот.
Моят сън е дълбок, за награда -
да забравя... че нямам любов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Стоянова Всички права запазени
