12.08.2007 г., 13:06

Сънища

640 0 0
 Сънища...

Дали бе вчера или някога, много отдавна...

Може би в друг живот или в друго безвремие...

Помня само, че някой, някак си влезе в съня ми

И тихичко прошепна в ухото ми: "Ти си! Само ти!"

Кой бе той? Откъде се появи?

Защо така разминахме се в лабиринта от чувства?

Не знам... Или може би знаех... И забравих...
Нали всичко бе само сън... а съня умира...

Когато над небето се появи изгрева светъл,

Прогонил далеч и нощта, и съня.

Отиде си. Дали бе вчера или отдавна?

Но аз пак бързам, за да дойде нощта и срещата.

И знам, че той е там. И че ме чака...
И отново ще ми прошепне: "Искам те!"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диляна Неделчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...