Дали бе вчера или някога, много отдавна...
Може би в друг живот или в друго безвремие...
Помня само, че някой, някак си влезе в съня ми
И тихичко прошепна в ухото ми: "Ти си! Само ти!"
Кой бе той? Откъде се появи?
Защо така разминахме се в лабиринта от чувства?
Не знам... Или може би знаех... И забравих...
Нали всичко бе само сън... а съня умира...
Когато над небето се появи изгрева светъл,
Прогонил далеч и нощта, и съня.
Отиде си. Дали бе вчера или отдавна?
Но аз пак бързам, за да дойде нощта и срещата.
И знам, че той е там. И че ме чака...
И отново ще ми прошепне: "Искам те!"
© Диляна Неделчева Всички права запазени