12 авг. 2007 г., 13:06

Сънища

645 0 0
 Сънища...

Дали бе вчера или някога, много отдавна...

Може би в друг живот или в друго безвремие...

Помня само, че някой, някак си влезе в съня ми

И тихичко прошепна в ухото ми: "Ти си! Само ти!"

Кой бе той? Откъде се появи?

Защо така разминахме се в лабиринта от чувства?

Не знам... Или може би знаех... И забравих...
Нали всичко бе само сън... а съня умира...

Когато над небето се появи изгрева светъл,

Прогонил далеч и нощта, и съня.

Отиде си. Дали бе вчера или отдавна?

Но аз пак бързам, за да дойде нощта и срещата.

И знам, че той е там. И че ме чака...
И отново ще ми прошепне: "Искам те!"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диляна Неделчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...