12 ago 2007, 13:06

Сънища

  Poesía
641 0 0
 Сънища...

Дали бе вчера или някога, много отдавна...

Може би в друг живот или в друго безвремие...

Помня само, че някой, някак си влезе в съня ми

И тихичко прошепна в ухото ми: "Ти си! Само ти!"

Кой бе той? Откъде се появи?

Защо така разминахме се в лабиринта от чувства?

Не знам... Или може би знаех... И забравих...
Нали всичко бе само сън... а съня умира...

Когато над небето се появи изгрева светъл,

Прогонил далеч и нощта, и съня.

Отиде си. Дали бе вчера или отдавна?

Но аз пак бързам, за да дойде нощта и срещата.

И знам, че той е там. И че ме чака...
И отново ще ми прошепне: "Искам те!"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диляна Неделчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...