лъвче (Лъки)
122 999
19.11.2011 г., 12:28 ч.

Сънища 

  Поезия » Друга
510 0 6

Морето виеше обезумяло,

разкъсало пенливите си ризи.

Солта му бе строшено огледало

в очите на Света,

отрекъл Цялото.

Един рибар прекрачи времето

и тръгна напреко, през дюните,

с душа и тяло да нахрани рибите

(съвсем нормално полудели)

от песента на живите пустини.

Планктонът,

почернял от чакане,

така и не дочака слънчевата дажба,

сви се в проломите зейнали

и изтъргува перлите за водка

с няколко щастливи хапа.

Обезсилено блъскаше морето

в тесните бетонни пристани,

а Времето -

побъркано махало,

отброяваше

последните солени истини.

 

 

Изтръпнала от ужас,

давех се във сънищата подивели.

Една ръка през мрака се протегна.

Улови ме.

Дишам!

Най-озоновият мъж надвесен бе над мене!

 

© Лъки Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??