лъвче (Лъки)
122 998
19 nov 2011, 12:28

Сънища 

  Poesía » Otra
535 0 6

Морето виеше обезумяло,

разкъсало пенливите си ризи.

Солта му бе строшено огледало

в очите на Света,

отрекъл Цялото.

Един рибар прекрачи времето

и тръгна напреко, през дюните,

с душа и тяло да нахрани рибите

(съвсем нормално полудели)

от песента на живите пустини.

Планктонът,

почернял от чакане,

така и не дочака слънчевата дажба,

сви се в проломите зейнали

и изтъргува перлите за водка

с няколко щастливи хапа.

Обезсилено блъскаше морето

в тесните бетонни пристани,

а Времето -

побъркано махало,

отброяваше

последните солени истини.

 

 

Изтръпнала от ужас,

давех се във сънищата подивели.

Една ръка през мрака се протегна.

Улови ме.

Дишам!

Най-озоновият мъж надвесен бе над мене!

 

© Лъки Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??