31.03.2024 г., 0:14

Сънища

431 0 0

Сънища


        на д-р Шопова

 

Как искам – 
            като дете 
            да се разплача – 
загубило нейде 
        майка си сред 
                път! 
Останало
            само – 
            без майчината длан 
едва ли 
            детските сълзи 
                  ще спрат?!!
Така и аз – 
          цял живот се скитах, 
                търсих, падах, 
просяк бях – 
        за малко топлинка…
и накрая – 
              в тази тъжна Есен 
намерих 
          топла, 
            нежна 
               длан!
Дали е тъй?!
        Не знам?!
Или… 
        пак е сън 
                от моя 
                    свят 
                   мечтан!

 

Стоян Койчев-Шани 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоян Койчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...