Сънища

        на д-р Шопова

Как искам – 
            като дете 
            да се разплача – 
загубило нейде 
        майка си сред 
                път! 
Останало
            само – 
            без майчината длан 
едва ли 
            детските сълзи 
                  ще спрат?!!
Така и аз – 
          цял живот се скитах, 
                търсих, падах, 
просяк бях – 
        за малко топлинка…
и накрая – 
              в тази тъжна Есен 
намерих 
          топла, 
            нежна 
               длан!
Дали е тъй?!
        Не знам?!
Или… 
        пак е сън 
                от моя 
                    свят 
                   мечтан!

Стоян Койчев-Шани