Къде  ли се намира любовта,

въпрос задавам си от дълго време.

Далече ли е нейната страна,

на гости може ли да ме приеме.

Или е някъде наоколо сега,

и с нея съм по всяко време.

Не е ли както слънце въздух и вода,

от пантивека като даденост приемани.

Но чувствам, любовта си има аромат,

и форма собствена за всеки миг заема.

С усмивка грее като цъфнал цвят,

прошепва с нежности безброй поеми.

Но може тъжна да е като капчица сълза,

залутала се от вълните с морска пяна.

Очите плачат тихо като утринна роса,

погалва нежно с капчиците разпилени.

И с нея в миг потъвам в сладък сън,

сънувам тихо в нощте и в дните.

Доведе ме с магия в своята страна,

прекрасна и невиждана дори в мечтите

И щом намерих своята любов,

да се разделям с нея аз не искам.

И в сън животът ми да мине съм готов,

сънувайки до себе си да я притискам.