Сънища на любовта
Къде ли се намира любовта,
въпрос задавам си от дълго време.
Далече ли е нейната страна,
на гости може ли да ме приеме.
Или е някъде наоколо сега,
и с нея съм по всяко време.
Не е ли както слънце въздух и вода,
от пантивека като даденост приемани.
Но чувствам, любовта си има аромат,
и форма собствена за всеки миг заема.
С усмивка грее като цъфнал цвят,
прошепва с нежности безброй поеми.
Но може тъжна да е като капчица сълза,
залутала се от вълните с морска пяна.
Очите плачат тихо като утринна роса,
погалва нежно с капчиците разпилени.
И с нея в миг потъвам в сладък сън,
сънувам тихо в нощте и в дните.
Доведе ме с магия в своята страна,
прекрасна и невиждана дори в мечтите
И щом намерих своята любов,
да се разделям с нея аз не искам.
И в сън животът ми да мине съм готов,
сънувайки до себе си да я притискам.
© Петър Петров All rights reserved.
