9.02.2018 г., 14:03 ч.
Сънищата
Върти ни времето, влече ни,
вчера днес беше утре,
утре днес ще е вчера,
така се лутаме
от закуска до вечеря ...
Само нощес
няма бариера -
в съня унесен
има утре, няма вчера ...
Сънищата си отиват призори,
когато се в огледалото погледнеш -
под прилепналите от мечти очи
по-големи са торбичките от вчера.
Времето в тях приютява
което е било, е и ще бъде,
но защо под клепача налютява
след сънищата луди...?
© Валентин Василев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Рен, Марги, благодаря ви, че се спряхте при мен! Топли поздрави!
-
Защо ли? Нали преди не налютяваше?
-
"но защо под клепача налютява
след сънищата луди...?"
Ех, Вал, че кой обича след тях да се буди...
и все пак - радваме се, че и днес Денят ни буди.
Виртуалната ни прегръдка, Вал!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Най-сърдечни пожелания за здраве, щастие и творческа удовлетвореност!