Сънищата
Върти ни времето, влече ни,
вчера днес беше утре,
утре днес ще е вчера,
така се лутаме
от закуска до вечеря ...
Само нощес
няма бариера -
в съня унесен
има утре, няма вчера ...
Сънищата си отиват призори,
когато се в огледалото погледнеш -
под прилепналите от мечти очи
по-големи са торбичките от вчера.
Времето в тях приютява
което е било, е и ще бъде,
но защо под клепача налютява
след сънищата луди...?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Василев Всички права запазени
