Feb 9, 2018, 2:03 PM
Сънищата
Върти ни времето, влече ни,
вчера днес беше утре,
утре днес ще е вчера,
така се лутаме
от закуска до вечеря ...
Само нощес
няма бариера -
в съня унесен
има утре, няма вчера ...
Сънищата си отиват призори,
когато се в огледалото погледнеш -
под прилепналите от мечти очи
по-големи са торбичките от вчера.
Времето в тях приютява
което е било, е и ще бъде,
но защо под клепача налютява
след сънищата луди...?
© Валентин Василев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Рен, Марги, благодаря ви, че се спряхте при мен! Топли поздрави!
-
Защо ли? Нали преди не налютяваше?
-
"но защо под клепача налютява
след сънищата луди...?"
Ех, Вал, че кой обича след тях да се буди...
и все пак - радваме се, че и днес Денят ни буди.
Виртуалната ни прегръдка, Вал!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Най-сърдечни пожелания за здраве, щастие и творческа удовлетвореност!